Преди малко повече от месец се прибирам от работа и пред входа на кооперацията, в която живея виждам моят съсед с още двама негови приятели как бият едно ромче на около 12 години. Много се стреснах и бързо се прибрах вкъщи. При следващата ни среща аз полюбопитствах и го попитах какво е провокирало това негово поведение онази вечер, той ми разказа и когато ми каза „Мани ги тия цигани, те хора ли са”, аз вече имах идея за какво да пиша, а именно за „етническия проблем” в България и защо ние българите не гледаме на ромите като хора. След  като се прибрах аз се залових за работа и прочетох доста статии в интернет и във вестниците, занимаващи се с този проблем. Всичко това ми помогна да изложа становището си по въпроса и как ние българите да си направим по-лесен живота, след като живеем с малцинства.   Друго, което ме подтикна да пиша за този проблем е, че проблемът „етнически проблем” е част от европейската култура, към която вече принадлежим и ние. За да придобием благоволението на напредналите европейски държави, ние трябва да предприемем някои важни реформи, които включват съдебна и изпълнителна власт, икономика и образование.   Ще си позволя да споделя моите разбирания за ромския проблем у нас така, както аз го виждам. Според мен ние имаме един сериозен проблем – този с нашето значително и нарастващо ромско население. Да отричаме, това допринася само до задълбочаване на този проблем, до още по-трудното му разрешаване и  до още по-големи трудности за роми и нероми. Не смятам за конструктивно да се ровя в това, как възниква този проблем, достатъчно е да констатирам, че проблем от значително естетство с ромското население в Европа има само в бившите комунистически страни.   Аз съм на мнение, че ромския проблем у нас се състои в няколко аспекта като: неприемането на ромското население и оттук отсъствие на приобщaването му към общата ни държава; ромите живеят изцяло отделно, в малко или повече гета; не са ги допускали до обикновена военна служба заедно с българското мнозинство, а са ги отпращали в трудовите войски с други малцинства; изоставяне и социална изолация  на ромското население; високо ниво на неграмотност; ниско ниво на образование – според мен от тук би могла да започне интеграцията на децата от етническите малцинства. Образованието е първата и най-важна стъпка, която би трябвало да се предприеме за разрешаването на този проблем. Повечето педагози, работещи в тази сфера, добре знаят, че на тези деца им „липсват първите седем години”. Те нямат изградени навици за учене, не се концентрират върху учебния материал, а самоподготовка – такава изобщо няма. Ромите, които наистина искат децата им да се интегрират, ги записват в общообразователни училища извън ромските квартали, където те са приети на равни начала с всички останали ученици. С принудителната интеграция на деца, лишени от всякъкви навици за участие в учебния процес, съзнателно се цели западане нивото на образованието в училище, но това е друга тема. За съжаление никой не се вслушва в гласа на пегагозите, които предупреждават, а в края на крайщата те излизат виновни за ниските резултати и лошата дисциплина. Тук, според мен, може да възникне и друг проблем, а именно, че родителите на българчетата може би няма да са съгласни с това, децата им да учат заедно с ромчетата. Но ако тук се намесят медиите и на тези родители им се обясни, че само така може да се постигне по-добро съвместно съжителство, те лека-полека ще променят начина си на мислене. Защото на всички вече е ясно, че медиите са онези, които обясняват на хората случващото се. Как хората ще разберат процесите в дадена страна, как ще ги оценят, как ще реагират на тях – всичко това е до голяма степен в ръцете на вестниците, телевизията и радиото. Съществува и едно недокрай съзнателно равнище, на което медиите моделират обществения живот. Но тук пък идва и един друг проблем, а именно факта, че самите представители на малцинствата се разграничават и държат да са в отделни квартали и в отделни училища, защото може би се чувстват подтиснати и неконкурентноспособни заобиколени от българи. Само чрез систематично откъсване на младите роми от обществено – разрушителните традиции на техните групи, може да се постигне интегритет. Това е метод, който е прилаган и се доказва от етническата картина в Америка и други държави с огромни малцинствени групи (например Испания), именно образованието, осигуряващо заетост и самата заетост са фактор No 1 за интеграцията на ндивида, без значение каква е неговата етническа принадлецност.   Други аспекти на този проблем може да са отчуждение от обществото и държавата, за което стана дума вече; неумението за семейно планиране; социална мизерия на ромското население; огромна безработица; дискриминация при търсене на работа, както в частния, така и в обществения сектор; висока престъпност, произтичаща преди всичко от социалната мизерия.   Всичко това характерезира така нареченото „ромско общество” и на въпроса кого и как засяга ромския проблем, аз бих отговорила, че не ще бъде пресилено да се твърди, че той засяга всички, както нас българите, така и нашите ромски съграждани. Пример за това е, че всеки от нас е засегнат от наличието на висока престъпност, породена именно от ромите. Наличието на сериозни и социални етнически проблеми създава трудности за страната ни от международно политическо и икономическо естество, засяга се туристическата индустрия – чуждестранните туристи предпочитат страни без просяци и с ниско ниво на престъпност. Наличието на висока престъпност налага високи разходи за полицейския и съдебния апарат, които идват от данъците ни за сметка на други също важни области.   Според мен ромския проблем може да бъде разрешен ако се премахне причината на проблема – отчуждеността, изостаналостта и дискриминацията на ромското население. Такива мерки също струват много средства, но имат едно предимство – след време не ще бъде необходимо повече изразходване на средства. Под мерки аз не разбирам един или друг закон или наредба, а широка дългосрочна национална програма.   Днешната обстановка в Европа е такава, че страни, които сериозно се заемат с такъв остър етнически и социален въпрос, както този с нашите роми и заявят намеренията си и потърсят съдействие, могат да разчитат на щедра помощ – както пари, така и знания.   В тази връзка България все пак прави опити за инегриране на ромите у нас, като се създаде политическата партия „Евророма” преди около 7 години с председател Цветелин Кънчев. В лицето на тази партия това население получи свои представители, на които да има доверие и които да водят диалог както вътре в самата етническа група, така и с мнозинството и обществото като цяло. Представителите на ромското население би трябвало да вземат най-решаващото участие в разрешаване на собствения си проблем.   В една малка община като Каварна участието на ромите в местното самоуправление в лицето на заместник кмета на градчето допринася много за доброто съжителство на двата етноса – българи и роми. Малцинството вижда, че се полагат същите грижи за тях, каквито и за българите. Стремят се да запазят това, което е изградено в техния квартал, защото за това се е погрижил един от тях. Уважението постигнато по този начин между двата етноса е довело до понижаване на безработицата при ромите.   Другото, което българската общественост в лицето на Nova TV направи е, че в едно от риалити шоутата си – “Big Brother”, националната медия даде възможност на един ром (бат’ Сали) да покаже, че не е толкова трудно да се интегрират ромите в България и че българи и роми могат да живеят под един покрив.   Друго важно нещо, което всички ние трябва да разберем е, че не можем и не трябва да целим да направим от ромите нероми, така както не можем да направим от българите американци или англичани и обратно. Животът ще бъде по-скучен без цигански артисти. Ромите, както всяко малцинство, имат право на съществуване. Трябва да разберем, че става въпрос за близо един милион живи хора. Въпросът е не да „побългарим” ромите, а да се направи животът на това малцинство „съвместим” и възможен в рамките на приетите закони и човешки норми на правовата държава. Трябва да възприемем проблемът като проблем на всички и да получи своето постоянно място в средствата за информация и в обществения и политически живот. Дори и ако трябва националните средства за информация да въведат специални програми за ромското население, включително и на ромски език. Мисля също, че се налага да проумеем, че решаването на този остър проблем, както и на всеки друг подобен проблем изисква труд, пари, упоритост и търпение. И че нерешаването му ще коства още повече пари и нещастия.   В проучването си по въпроса за ромското общество се натъкнах на мнениея от рода „аз не желая никой да живее на мой гръб, получавайки социална помощ”. Споделящите такива мнения трябва да са наясно, че ако безработния ром няма с какво да нахрани семейството си, той ще потърси изход в престъпление. Това пак ще стане на въпросния „чужд гръб” – било пряко като жертва на престъпление, било чрез носене „на гръб” чрез днъците ни.   Мисля, че няма да е трудно да се идентифицират области, в които са неоходими действия и да се изработят краткосрочни и дългосрочни програми с изпълнители, финнсиране и отчитане. Би било хубаво ако се направи програма за обхващане на подлежащите на основно образование ромски деца както вече споменах, така както го изисква българския закон – ако е необходимо и с настаняване в специални детски заведения. Всяко неграмотно дете след 5-10 години ще бъде един нов престъпник.   Един такъв своебразен пример можем да заемем от САЩ, въпреки че е страна с много по-големи ресурси от нас, за нейното цветнокожо население в началото на 60-те години с неимоверна престъпност и огромни социални проблеми. До времето на президента Кенеди се използваха „силови” методи, които пълнеха затворите и опразваха финансите на страната без нарастването на престъпността и мизерията сред цветното население да бъде овладяно. Правителството на Кенеди видя сериозността на проблема и докъде може да доведе „отлагането” му и реши да предприеме други мерки, които да дадат траен резултат – а именно да отстрани причините на проблема. Администрацията на Кенеди въведе така наречената „положителна дискриминация” за представители на цветнокожото население. За тях бяха запазени специални места в образователната система и бяха отпуснати специални държавни стипендии. Целта бе да се подготвят и привлекат в държавната администрация, бизнеса и политическия живот представители на цветното население – както като познаващи проблема „отвътре”, така и като пример за подражание на успели в живота цветнокожи. В държавната администрация, армията и училищата бяха предприети ефективни мерки срещу дискриминацията. На частни корпорации, практикуващи равнопоставеност при назначение, бяха предоставени предимства от държавата. И тези методи след време дадоха резултат. Сред цветнокожото население се създаде една преуспяваща прослойка от политици, държавни служители, военни, църковни служители, академична интелигенция, културни дейци, бизнесмени. Най-влиятелният сред тях бе пастор Мартин-Лутър Кинг, който изигра огромна роля за възстановяване на самочувствието и надеждата у цветнокожото малцинство. Неговите призиви за ненасилие и за самоосъзнаване на цветнокожите, за диалог между малцинството и мнозинството дадоха блестящи и трайни резултати. Родителите в негърските гета, виждайки, че техни близки и познати чрез образование и предприемчивост постигнаха  немислими успехи, подгониха децата си към училищата. Едно такова цветнокожо дете, ползвало „положителната дискриминация”, завърши блестящо военни академии и стана впоследствие първият цветнокож върховен главнокомандващ на САЩ и днес мнозина смятат, че ако оттеглилият се в пенсия генерал Колин Пауел би се кандидатирал за президент, той не би бил без шанс.   Като се има  предвид, че нямах много време да се запозная обстойно с проблема и предвид спонтанното ми хрумване за написването на този труд, породена от една обикновена за България случка се опитах да дам моето виждане за решаване поне отчасти на този така наболял проблем, който се правим, че не забелязваме.

широко е било проучването ти и дали си включила в него емблематичния ми сценарий за новия ромски екшън "Командо 2". Ако се интерсуваш - може да го намериш тук: http://pongo.blog.bg/viewpost.php?id=103553

- определено някои от тях, ако се родят и израснат извън гетата, придобиват други личностнови характеристики;
- определено с програми, пари, дрехи от класната, за да ходят на училище или закуски, на седалката в автобуса, който ги откарва до училището...нещата няма да се променят;
- определено обаче не трябва да си бърка интеграция с асимилация, защото ромите може пък да не искат да бъдат асимилирани... :))
Поздрави!

/етническа асимилация - процес при който малцинство или малцинствена група придобива обичаите, езика, и в крайна сметка етническо съзнание на тези на привилигирована, най-често група на мнозинството/

ужасни могат да бъдат както българи, така и роми - но те не могат да бъдат наречени хора на това общество, а само леторасли смучещи от силата на едно общество

Какво е ром? Дали не е циганин?

Какво е БГ? Може би България?

пореден опит за интегриране. явно не сти чели написаното през годините за циганите.
основния проблем у нас в България е че законите към тях се прилагат селективно. оттук трябва да се тръгне равенство пред закона.
а не да ме убеждавате че като няма какво да яде ще краде. ще краде естествено щото никой не го наказва

дедо ми е казал: "Ром се пие, а циганин се бие!"

Всъщност , кое те кара да мислиш , че САЩ са си оправили малцинствения проблем . Още повече, че техните там "бивши роби" първо са били именно роби и второ са от друга раса , докато наще родни цигани нито са ни били някога роби, нито са от друга раса. Водят се индоевропейци колкото и да не ни се иска , което значи ,че в България расова дискриминация няма ... може да има етническа да , но си мисля ,че тя е насочена към самите българи ,а не към малцинствата.Това значи ,че място за сравнение със САЩ няма .Можем да се сравняваме с американците единствено по тъпотия последните години.

Както и да е от преливане от пусто в празно няма смисъл , а ти явно не си попадала на "мръсен , мазен , гнусен, нагъл мангал" за да се вживяваш в ролята на европейка с будна съвест по отношение на дискриминацията към "ромите".
Само за статистика , в моя град броя на изнасилените момичета(ученички) и жени (от мангали разбира се ) , е далеч по-голям от броя на дискриминираните мангали . Още нещо ... доста от тези момичета са опитали да се самоубият след това .
Така че не на расовата дискриминация(подчертавам расова) и да на борбата с циганската паплач .

За М.Лутър Кинг не обяснявай щото дон Цеци не е българкият еквивалент ;) . А когато лично си дадеш задника на някой загорял мангал и му отстъпиш жилището си , за да не бъде дискриминиран , тогава говори за "положителна дискриминация". Той и бай Тошо ги беше дискриминирал положително мангалите ,като на сила ги караше да работят, ама ефект да виждаш?

1 - пропусна да отбележиш, че циганите също мразят българите.
2 - когато искаш да научиш нещо за начина на живот и бита на циганите, отиваш в махалата и наблюдаваш. така най добре ще разбереш за какво става въпрос.
3 - подкрепям мнението на Draznitel.
4 - ако съседите ти биеха българско дете, пак ли щеше да си се прибереш без да им направиш забележка.

истина е, че не съм се сблъсквала с проблема директно, аз просто написах някои мои мисли, които могат да се приложат при съгласие от двете страни, но вече е твърде късно за съжаление.
bagera - не че съм се прибрала бързо в къщи, защото съседът ми биеше циганче, а заради самата постъпка. Просто не съм свикнала с насилие.